Къща Алеон, която някога е дала името на улицата, е една от най-екзотичните и най-добре конструирани къщи на територията на модерна Добруджа. Но и нейният собственик, богат французин благородник, сефарадски евреин по произход, Жан Жерар Амеде Алеон, не бил обикновен. Дете, глезено от съдбата, ражда се в семейството на мощните банкери Алеон, емигрирали от Франция я Константинопол. Двама от тях, Антоан и Жак, били добри приятели на румънските революционери от 1848 година и не малко фондове заминават от Константинополската банка, за да финанситат националните идеали на румънците.
Може би тази изтория за тясно приятелство между неговото семейство и революционерите-идеалисти от Румънската земя и Молдова, са накарали Жан Жерар да се заинтересува от Констанца, от Добруджа и от брега на Черно море, след приключването на войната от 1877- 1878 година. Търсил е много, във Варна и Констанца, място, на което да се установи за повече време. Констанца била по-атрактивна, решил той, от много гледни точки. През 1880 година, Констанца имала малко над 5.000 жители, от които татари (1.804) и гърци (1.543), после турци (410), българи (348), румънци (279) и евреи (234). Еврейската общност, ашкензка и сефарадска, била все-още малка (855) и едва след Първата световна война щяла да достигне 2.500 души.
През 1881 година, Жан Жерар Алеон довежда, в Констанца, от Константинопол, гръцкия архитект Пелопидас Д. Купа, искайки да му построи сграда.
На 6 октомври 1882 година, пълномощника на Алеон, Исак А. Сени, иска одобрение за конструкция с един етаж. От първоначално представените планове, се е показала елегантна конструкция, която се отличава със стилистични внушения на дорийската колона, монументално използвана при входа. Сградата имала солидна основа, която се намирала във връзка с пиедестала. В миналото, четирите прозореца, разположени в строга симетрия,имали релефни рамки.
Вторият план на сградата датира от 25 март 1883 година, като в него се разпознават елементите на бъдещата фасада с кула. Така, планът от 1882 година е заместен с този от 1883. Двете колони при вратата и всички колонки на прозорците са трансформирани в правоъгълни рамки. Мебелировката е етажирана, а броят на прозорците става нечетен, пет. Под корниза на прозорците, се намират капители, които подсказват за основната колона. Фасадата към морето се удължава на двете нива с каменна траверса, закичена с по един прозорец, правоъгълен, обикновен. След сравняване на плановете, може да се забележи премахването на един етаж и изчезването на портика, намален до по една носеща колона в ъглите на основната фасада откъм улица К.А. Росети.
Последният план на тази сграда, датиращ от 29 август 1883 година, разменя тези два проекта, така че на замислената първоначално сграда само с мазе и партер, етажирана и разширена със страничната траверса, да й се премахне основата и да й се промени формата, за да се превърне в окачена кула. Нарича се още и “английската къща”, без никакво покритие, фактическо или анекдотно, и е изградена изцяло от дялан камък.
Има конструкция в еклектичен стил, с викториански елементи и венециански готически такива, и има полусутерен, мецанин, етаж и частична мансарда. Има две основни фасади, които са формирани от две отделни части. Фасадата към Алея В. Канараке има асиметричен стил в дясната част с ъглов балкон във венециански стил, а вдяснo мансарда с фронтон.
