На 14 януари 1910 година, само месец след смъртта на кмета, Кметството дарява на съпругата на кмета Йон Бънеску партиди A1 и 2 от квадрат B.a., за да построи къща. Архитектът на комуната, Николае Логиу, одобрява жилищен план на улица Карол, магазини и помещение, разположени на ъгъла, на кръстовището с улица Дечебал.
Съпругата му, Елена Бънеску, родена Хандока, забележителна начална учителка, в Основното училище за момичета номер 2 в Констанца, умира през месец май 1911 година, на 38 години. Оставя четири сирака, две момчета и две момичета, които отглежда с любов нейната сестра, Лучия Лъпушнчну. Вещите, оставени от съпрузите Бънеску са записани на нейно име, до тяхното пълнолетие. Къщата е построена трудно, с помощ от кметството, за децата на кмета Бънеску.
По време на Първата световна война, бягайки от пътя на неприятеля, който окупира Добруджа, семейството се подслонява в Молдова. При връщането си от скитането намират къщата пустееща, а хилядите томове книги, ръкописи, много документи с голяма историческа стойност са изчезнали.
Къщата е ремонтирана трудно, записана е на името на Георге Бънеску, един от синовете на кмета, но идва друга разрушителна война и в нейния край насилствената съветизация . Между къщите, реквизирани от съветските хора, се намира и тази. През 1947 година, литературен клуб Филиал Добруджа на Съюза на писателите, прави своите срещи тук, а от 1949 година тук е преместена Централната регионална библиотека. През 1952 година сградата е обновена. Внушава се мебелировката да бъде отчуждена за обществено ползване. Прави се ,вероятно, натиск върху сонственика, за да се откаже той доброволно.
В констанските архиви се намира акта за дарение от 1962 година, чрез който Бънеску Георге и Бънеску Мария Елена „декларираме, че даряваме на Народния Съвет на регион Добруджа, със седалище в град Констанца, нашата собственост – намираща се в град Констанца, на булевард Томис номер 110, съставена от земя с площ 499 (четиристотин деветдесет и девет ) кв. м, формираща партида 4 от каре „Ba” и къща с партер и мансарда. Добихме това имущество чрез наследяване от нашата леля Лъпушняну Лучия, починала през 1947 година, чиито единствени наследници сме.
Сградата става собственост на ICRAL, която я ползва за седалище на различни организации, институции, предприятия: Пионерска къща, UCEFS, център за механични игри, кооператив Виктория.
На 19 октомври 1990 година префектът Адриан Ръдулеску, оценявайки нейната стойност, назначава Къща Бънеску за Обществена школа за изкуства.
През 2006 година, Областната Дирекция за Култура, Религии и Национално Културно Наследство Констанца съобщава намерението си да обяви за исторически паметник Сградата на Обществената Школа за Изкуства – Констанца, бул. Томис 110 с цел на легалната й защита и запазване на арххитектурната и паметната стойност на имота.
В сила от 09 октомври 2014 година.
Отлично поддържана, днес тук се намира седалището на Областния културен център „Теодор Бурада”, представителна институция за Констанца.
