Къщата на д-р Попеску Кривина е построена през 1924 г. Понастоящем в къщата се намира център по диализа, предназначен на хората, страдащи от бъбречни проблеми.
Дробета-Турну Северин (име до 1972 г.: Турну Северин, на унгарски: Szörényvár или Szörénytornya, на немски: Turm Severin) е община, център на окръг Мехединци, Олтения, Румъния, състояща се от съставните населении места Дробета-Турну Северин (център), Дудашу Скелей, Гура Въии и Скела Кладовей.
Населеното място се развива близо до римския лагер Дробета, превръщайки се от стратегическа точка първоначално град кръстопът по суша и вода, пътища, водещи на север и на юг от Дунав. По време на римската античност, става първият градски център в региона и третият в провинция Дакия, след Sarmizegetusa и Apullum. По времето на Адриан градът е обявен за муниципий (през 121 г.), когато населението достигнало 14.000 души. По времето на Септимий Север, той е издигнат до колония (през 193 г.), което дало на жителите на града равни права с гражданите на Рим.
До средата на III век, Дробета се простира на 60 ха и е обитавана от прибл. 40.000 души. Лагерът е бил разрушен от варвари и реконструиран нееднократно през късната античност прекратявайки окончателно ролята си на гарнизон през 602 г. сл.Хр. В средновековието унгарското кралство построява крепостта Северин, която е разрушена през 1526 г. от Османската империя.
На 23 април 1833 г.  Турну Северин е основан отново, когато владетелят Александру Димитрие Гика издава акта за създаване на града. Първоначалният план на града е проектиран от архитект Xavier Villacrosse, командирован от инженер Мориц фон Отт, с грижата на тогавашния владетел, Барбу Щирбей. През 1841 г. центърът на окръга е преместен от Чернец в Турну Северин.
До 1918 г., Турну Северин ще бъде западната порта на Румъния. След 1900 г., индустрията и капиталът на Северин продължават да се диверсифицират с ускорени темпове.
През 1911 г., започва максимумът на развитието на Северин, което е в сила до 1915 г., период в който „селската община“ Турну Северин е електрифицирана, павирана, снабдена с вода и насочват по европейски стандарти и с канализация. Също през 1911 г. са предприети стъпки за въвеждане на електрическо осветление, като първо предложение в това отношение идва от братята Шмид от Топлец (на 40 км от Турну Северин), чийто източник бил чрез падане на вода, но планът не е приет.