Къща Йоана Георгиадис е една от най-важните исторически сгради на град Калафат. Тя е принадлежала на Йоан Георгиадис, грък, установил се в Калафат, до 1893 година. След това, сградата е ремонтирана, оборудвана, и има много предназначения, между които Търговски лицей за момчета, Женска гимназия, от 1948 година. В този момент, сградата служи като военна единица.
Първото запазено документално свидетелство, касаещо Калафат, датира от 1424 година: Митницата в Калафат, която през XV-XVI век става най-важната транзитна точка за търговията на Цара Ромъняска с Балканския полуостров. Друго документално свидетелство датира от времето на Басараб Млади–Цепелуш (ноември 1477 – септември 1478). Той, на 3 април 1480, подсилва Тисмана, където е игумен Матей, митницата на Калафат с търга, както и други митници. От 30 април 1502 година датира друг устав, издаден от Раду чел Маре (1495-1508), който подсилва Тисмана, чийто игумен е Йоаникие, „митницата в Калафат, за да бъде наследена и освободена от данъци и да вземе митницата в Калафат”.
Пак от първите години на XVI век датират други два господарски укази, чрез които се подкрепя манастир Тисмана с митницата на Калафат. На 26 юни 1508 година, Михня I чел Ръу (Михня Злия) подсилва манастира с митницата на Калафат, която била на Тисмана от стари времена, а на 1 май 1510 година, от Търговище, Влад чел Тънър я дава на йеромонах Йоаникий и на калугерите от Тисмана. На 10 май 1523, Владислав III, дава заповед на манастир Тисмана „да бъдат свободни калугерите от Светия манастир Тисмана да си вземат солната митница от устието на Видин от власите”, а една година по-късно, пак той, подсилва игумен Истратий и калугерите на Тисмана с „митницата на Калафат с търга и блатото Бистрец с митницата”, както и други, „тъй като им били стари и наследени от старите владетели”. Подобни актове за дарения, или по-точно за подсилване на стопанисването на устието в Калафат, са дадени още от Мойсе Вода (12 май 1529) и Мирча Чобанул (26 април 1547), Петру чел Тънър (17 април 1568). От изследването на документите от епохата, става ясно че през XIV–XVII век, Калафат е бил крайната точка на важен търговски път, познат и под името „Пътят на солта”, географското му разположение предлагало оптимални условия за развиването на активна транзитна търговия. От тук продуктите в излишък на Цара Ромъняска стигали до Балканския полуостров, до бреговете на Адриатическо море и пак тук, стоките на турските и гръцките търговци прониквали в Мунтения и по-далече, в Трансилвания и Унгария. Чрез митницата в Калафат се изпращали в Османската империя големи количества житни култури, говеда, коне, овце, риба, сол, вино, восък, мед, дървен материал. През същата точка влизали в страната дрехи и украшения, ориенталси платове, килими, подправки. Значението, което се придава на Калафат през XVII–XVIII век било определяно и от факта, че , бидейки разположен пред Видин и на кръстопът, през него преминавали стоките, които идвали или тръгвали от западните части на България, на Македония, западната част на Сърбия и даже от по-далече, от Рагуса и Салматиа. Пак от Калафат можело да се направи лесно връзка с Крайова, където минавал основният търговски път, който прекосявал Олтения от изток на запад (Букурещ – Питещ – Слатина – Крайова – Чернет – Варчорова).
