Къщата-музей на Михаил Друмеш датира от края на деветнадесети век. Писателят Михаил Друмеш, който е забелязан чрез произведения като „Покана за валс“, „Дима, ученик в седми клас“ или „Любовно писмо“, е един от най-обичаните романисти в периода между двете войни.
Син на Василе Димитър (станал Думитреску) и на Деспина (р. Геро). Неговото семейство, с аромънско потекло, се установява в Олтения. Посещава гимназията в Каракал и Крайова, степента бакалавър я получава през 1925 година. Следва Факултет по литература и философия към Университета в Букурещ, завършил през 1928 година. За определен период работи като гимназиален учител, след това се мести във висшето образование.
Михаил Друмеш дебютира в списание Фламура през 1922 година, редакционен дебют с обема на разкази и скици Капан през 1927 година. Между 1922 и 1924 година Народният театър в Крайова ги записва на репертоарната пиеса „Обзалагане“, но не вижда светлината на рампата. Той е драматичен хроникьор във вестник „Рампа“ в Националния театър в Букурещ в Крайова. През 1925 година следва бакалавър в Колежа Карол I в Крайова, където присъства на последните два класа, след това напуска училище, защото отива на военна служба и участва във войната. Между 1924 и 1928 година е студент във Факултета по литература и философия към Университета в Букурещ.
През 1927 година той става член на Обществото на румънските писатели и Дружеството на драматурзите. Авторът става един от най-четените писатели на междувоенния период. През 1938 година излиза романа „Любовно писмо“ в колекцията Литературна вселена на вестник Универс. През 1940 година пиесата „Видение“ е публикувана в колекцията „Литературен Универс“, заедно с тома Три комедии: „Училището на съпругите“, „Конни надбягвания“, „Спокойствието на съпруга“ – излъчвани преди това в Радио Букурещ. През 1941 година, „Престъпление от страст“, която е била забранена от репертоара на Националния Клуж през 1935 година, след второто изпълнение, уникален случай в междувоенния период, вижда светлината на печата в същата колекция „Литературна вселена“, с презентация на Теодор Скарлат. През 1942 година романът „Свтото мнение“, публикуван през 1930 година, в сериен вид, в колоните на ежедневника „Утрин“ и веднага в Издателството Румънска книга, се появява отново с променена титла в случая Магеру, в Издателство Букур Чиобанул и е с положителна оценка в „Румънски живот“, „Мисленето“, „Рампа“. През 1946 година романът “Ученикът Дима от седми клас“, фреска на юношеството в нашата литература, заедно с Меделените на Йонел Теодоряну, води автора отново на вниманието на читателите. През 1961 година Военно Издателство публикува романа „Преливат водите“, с подзаглавие „Хроника на една поредица от преплитащи се истории за хора и факти, случили се в тези първи години на нашия век и за селските въстания по това време“.
През 1969 година историческата история Янку Жиану се появява в сериен вид във вестник „Олт“ от Слатина. През 1974 година той публикува романа „Гори Прахова“. В Издателство Йон Крянга вижда светлината на деня, през 1977 година, томът „Истории за смелите“. Между 1978 и 1979 година продължава дейността на прозаика с публикуването на тома „История на румънския народ“. „От началото и до днес“. Страници от миналото“. През 1980 година Издателство Дачия от Клуж-Напока публикува том 10 известни книги, преразказани от Михаил Друмеш. През 1982 година, на 27 февруари, писателят умира в Букурещ, оставяйки ръкописи на няколко книги с проза, пиеси, сценарии, преработки и т.н.
