Къща Мурад Г. Али е записана в списъка на историческите паметници на област Констанца. Сградата е построена през 1906 година.
През 1262, армия от турски войници слиза от конете в планинския север на Добруджа. Водени са от Сари Салтук Деде, дервиш, изпратенс мисията да разпространява ислямската религия. Това се случва преди бързия възход на Османската империя. Добруджа тогава е ничия територия, почти без население, стопанисвана на юг от Византийската империя, но окупирана на север от Златната орда. Дервишът Сари Салтук Деде бил Баба за новата мюсюлманска общност в Добруджа. Войните на Баба са основатели на наследство, което е трудно да бъде изтрито. Благодарение на лагера им, селището Викус Новус (Ново село) в Северна Добруджа става Бабадаг, означаващо „Планината на Баба“. В Бабадаг, мястото, където Сари Салтук Деде спи, от векове, вечния си сън, е паметник от наследтвото. Построява го през 1484 султан Баязид, в чест на дервиша, който довежда исляма до нови земи. Мавзолеят на Баба е туристически обект, с който градът се гордее. На честването, което отбелязва неговото реставриране, на 26 септември 2007, участва включително турският премиер Реджеп Таип Ергоган. Недалеч от мавзолея на Баба, почива друг военен водач, Гази Али Паша, който издигаб джамия, която днес носи неговото име. Мястото е пазено от чешмата Калайджи, на която се разхлаждат поклонниците, изтощени от пътуването през сухата Добруджа. Бабадаг е бил някога столица на Добруджа. В края на 1600 година, тук е преместена за две години (1677-1678), от Силистра, резиденцията на пашалъка. Селището имало 100.000 жители, 400 магазини, ханове, училища, семинарии, джамии – градски център в пълния смисъл на думата.
Повратен момент за мюсюлманите в Добруджа е войната за независимост от 1877. Тя означавала излизане изпод османската окупация и влизане под румънско управление. За мюсюлманите това е моментът, в който губят господството си, събуждайки се подчинени в християнска държава. След 1878, назована румънската Калифорния, многоетническа Добруджа щяла да влезе в процес на заселване, което ще бъде в ущърб на мюсюлманите, които имали вече собственост.
В центъра на общността, сблъскващи се с фундаментални промени, се загнездва мисълта за емигриране в родните места: Турция или Крим. Желанието за откриване на културната люлка – пространството за идентичност, както го наричат изследователите – турско-татарското малцинство.
Основният проблем за мюсюлманите в Румъния е намиране на мястото, в което общността да може да запази основните си отправни точки: религията, езика, обичаите. Ако останели в Добруджа, означавало, че това е земята, която считали за своя родина. През 1913, Крал Карол I открива голямата джамия в Констанца, в знак за оценка за „лоялната мюсюлманска общност“. Като признателност, мюсюлманите правят изключително рядък жест: наименуват джамията „Карол I“. Името е запазено до наши дни.
