Джамията Абдул Меджиди (наречена и Великата джамия) е построена в периода 1859 – 1865 г. от османското правителство в гр. Меджидия.
Понастоящем джамията е най-старата сграда в града и едно от двете ислямски места в Меджидия.
Руско-турската война (1828–1829) има за резултат и цялостното унищожаване на град Меджидия, като населението е разпръснато в околните населени места. След Кримската война (1853-1856), Саид паша, османския губернатор на Добруджа, разполага около 6.000 татари, емигранти от Крим, на мястото на стария унищожен град, който преизгражда след почти 30 години.
Султан Абдул-Меджиди (1839-1861) издава на 2 септември 1857 г. ферман за построяването на джамията, която после получава неговото име.
Тя е монументална сграда, с квадратна форма, в неокласически стил, характерен за ислямската архитектура[3], изработена от ръчно фасониран варовиков камък и кедрово дърво, донесено от Ливан.
Минарето, високо 25 м, с вътрещна и спираловидна стълба и кръгова тераса на върха, е построено също от варовиков камък. Вътрешността е непроменена от изграждането и пази в оригинал всички детайли.
Сградата, която е построена и поддържана от Османското правителство, се обслужва, още от учредяването й, от един имам, хатип и мюезин.
Абдул-Меджиди е бил XXXI-тия султан на Турската империя (1839–1861).
Опитал е да сключи алианси с великите сили на Западна Европа, като Великобритания, Франция, държави, които са съюзници на османците срещу Царската империя в Кримската война. Съгласно Договора от Париж, Османската империя е включена в семейството на европейските нации. Но най-големите реализации на Абдул-Меджиди са реформите (наречени Tanzimat) с либерален характер, които промотира (реформи започнати от баща му, Махмуд II), които отворили пътя на турската модернизация и благоприятствали националистическите движения за освобождение в рамките на поробените народи.
За своите реформи е считан за истински Ататюрк на XIX в.
Абдул-Меджиди умира само на 39 години от туберкулоза, болестта, от която е болен и баща му. Наследен е от брат си, Абдул Азиз, най-възрастният преживял в семейството.
