През март 1990 г., в община Дробета Турну Северин, е създадено дружество „Водица“ с благословията на достойния за споменаване Нестор Ворническу, тогавашният митрополит на Олтения. По предложението на тази фондация, Светият Синод на Румънската православна църква одобрява, на заседание от януари 1991 г., възстановяване на манастира «Водица», като монашески манастир с, живот на общност.
Работите за новия манастир «Водица» започват след 1991 г., основата на манастира е осветена през 2001 г. По-късно, в периода между 1991-1995 г., малко по-нагоре е построено голямо килийно тяло, в което е жилището на игумена и манастирската столова; през 1995 г. започна издигането на дървена църкви в стил Марамуреш. Иконостасът и страните са издълбани от майстор Василе, от Сигетул Мармацией, а изографисването във фреска, по мазилката, е изработено от майсторите Еуджен и Флорика Папич.
Манастир «Водица» е осветен на 29 юли 2001 г. от Негово Високопреосвещенство Теофан, митрополит на Олтения. По пътя за настоящия манастира, от лявата страна на пътя, и днес могат да бъдат видяни някои руини, останали от най-стария православен манастир във Влашко.
Останките от манастира «Водица» са най-старото документирано воеводско ктиторство, атестирано документално и същевремено първото монашеско селище в Румъния, управлявано автономно, по специфични правила на православната църква, установени в каноните на св. Василий Велики.
Манастирът «Водица» е основан през ХIV век, на територията на селска община Върчьорова, в близост до границата между Австро-Унгарската и Влашко. Манастирът е построен между 1370-1372 г. от Свети Никодим Благочестиви от Тисмана, за сметка на владетеля Владислав I – Влайку Вода.
Манастирът «Водица», призната за независим, се превръща в най-мощния духовен, културен и мисионерски център в района. Честите турските нападения срещу крепостите по река Дунав са довели до преместване на монашеския център в по-безопасна зона.
Следващата поява на манастира «Водица» в историята ще бъде на 14 октомври 1662 г., когато един хрисовул напомня за получаването на дарения от 350 рубли, от цар Алексей Михайлович, от архимандрит Никодим, игумена на Водица. След това, документ от 15 юни 1689 г. отбелязва, че манастирът «Водитца» е възстановен от Корня Бръилою, който заема длъжността „голям ага“. През 1700 г. манастирът «Водица» се появява отново, този път, в картата на манастирите в Олтения, съставена от столника Константин Кантакузино. На 10 март 1705 г., хрисовул, издаден от Светия владетел Константин Брънковяну освобождава манастира «Водица» от данъци.
След 1718 г., в резултат на австрийско-турската война, завършила с мира при Пожаревац, манастирът отново запада, появявайки се само в една карта, съставена през 1720 г. На 5 септември 1891 г., когато епископ Генадие на Ръмник изпълнява канонично посещение в Манастира «Водица», установява напредналия стадий на разложение: църквата имала само няколко стени, а килиите били спинати до основи.
