В Мунтения е съществувало географско място, около град Болинтин-Вале, който се намирал, на кръстопът от пътища и граници на областите Влашка, Телеорман, Дъмбовица, Илфов и Джурджу. Това място, като истинска ,,страна на реките”, се мие от водте на Сабар, Арджеш, Илфовъц, Няжлов и Дъмбовник. Археологически изследвания показват, че в този край на румънски рай, разположен някога насред гората на Влахия, са съществували човешки общности, от най-стари времена. Тук е имало векове и много места за изповядване на нашата православна вяар. Свети църкви има и сега, но за монашеските места, които са съществували в тази част на Мунтения, се пази малко информация.
Историческите устави и документи показват, че в този географски периметър е имало седем монашески селища: Манастир Благовещение в Болинтин (засвидетелстван през 1433 година), Манастир Бабеле (засвидетелстван през 1457), Манастир Късчоареле (засвидетелстван през 1505), Манастир Главачок (засвидетелстван през 1507), Манастир Стръму (Гъйсен- засвидетелстван през 1510), Манастир Роата (засвидетелстван през 1668), Обител Раду Водъ (Пъдурен).
Относно Манастир Благовещение от Голямата гора в Болинтин, се знае, че е основан от Пиля управителя по време на управлението на Мирча чел Бътрън и на неговия син, Михаил. Ясна препратка към основателя на светото място, се появява в устава, издаден от Александру Алдя Коконул за манастира, построен из основи от Пиля управителя.
Пиля управителя има тази функция както по времето на Мирча чел Бътрън, голям закрилник и строител на църкви, както и през краткото управление на сина му, Михаил. Това прави монашеското място да получи и от управителите, които ше следват, изключително внимание, бидейки разположено сред големите манастири през този период. Така че, през следващите векове, малко са управителите, които да не отдават внимание на Манастира в Болинтин.
На 15 март 1433, Александру Алдя издава първия устав, който засвидетелства съществуването на манастира. „1433 (6941) Март- Търговище- Устав ан Александру, големия войвода, който дава на манастира от Голямата гора, където е Благовещение, над водата на Арджеш, срещу Букшан, да бъде село, което се казва Болтинтину половина, и други”.
На манастира в Болинтин са му дадени данъци и имоти, които се разпростират най-вече върху селата Огрезен, Малу-Спарт, Букшан и Болинтин, когато минаваш водата над Арджеш, в долината на река Илфовъц, до водата на река Ръстоака (Сабар). Тези имоти се срещат по ред в уставите, издадени с клетва от владетелите на Цара Ромъняска, като притежание на манастира.
Благодарение на разположението му на място с богати земи, манастирът, за дълъг период от време, просперира, бидейки разположен насред гората на Болинтин или Голямата гора.
След управлението на Михай Витязул, през 1605, под нарастващата турска заплаха, калугерите ое манастира Благовещение зариват богатствата на манастира. От 1651 година, имотите на манастира са взети от манастир Михай-Водъ в Букурещ, но едва от 1747 година ще влезе във владение на земите на бившия манастир в Болонтин чрез „господарска заповед”, които ще управлява до одържаваяването на манастирското имущество през 1864 година.
