Манастирът Свети Николай в Миронещ, комуна Гощинар, обявен за исторически паметник и за такъв по религиозна архитектура от категория A, е култово място, считано за един от малкото средновековни паметници в Румънската равнина, който е запазил оригиналната си архитектура. Днес, енорията е трансформирана в обител на монахини с монашески обществен живот, зависим от Манастир Комана. Принадлежи към Епископията на Джурджу (Митрополия на Мунтения и Добруджа) и има храмовитъе имена на Свети Николай и Света Теодора Императрица на Византия (от началото на 2011 година). Стилистично, църквата е рамкирана от Н.Гика-Будещ във втория етап от еволюцията на мунтенския стил от XVII век.
Манастир Миронещ – бивш Коян, е излязъл от общите предстви екземпляр за типологията на мунтенска църковна аргитектура от XVII век. Първоначално параклис в болярски двор, от който днес са запазени само няколко руини от стените на няколкостотин метра на север от парцела, църквата Свети Николай се споменава в множество исторически извори, бидейки коментирана като цяло или в детайли във важни проучвания на историята на архитектурата и историята на старото изкуство в Цара Ромъняска (Румънската земя).
Мястото е основано през 1668-1669 година от Илинка Кантакузино, съпругата на Константин Кантакузино, на техните синове Константин Вел Столник и Михай Вел Спътар. Надписът над входната врата е писмено доказателство за периода, през който изглежда, че е издигната от 3 май до 18 септември 1668 година. Планът на манастира е във формата на кораб, със солидни и дебели еднометрови стени. Кулата е разположена над верандата. Във вътрешността на мястото, но и по стената може да се открие пак старата рисунка. Рамките на вратите и прозорците са от камък и са украсени с издълбани флорални елементи. Манастирът Свети Николай е с права форма, без странични апсиди и с камбанария, разположена над нартекса. Специално внимание е отделено на изграждането на верандата от западната страна. До заоблената апсида към вътрешността и многоъгълна към външната страна. Функционално, църквата е специфично разделена на отворена веранда, нартекс, неф, без странични апсиди и олтар. От кулата-камбанария на манастира, запазена в оригиналното й състояние, се вижда Дунав на юг и Града на Букур на север.
Църквата е реставрирана през 1927 година. Днес, 3 майки формират общността на манастира.
