Хидроенергийната и навигационна система «Железни врата I», символ на румънския енергиен сектор, плод на сътрудничеството между Румъния и Югославия, е открита на 16 май 1972 г. Музеят на Хидроцентралата «Железни врата I» е открит през 1976 г., представяйки основните характеристики на река Дунав, хидроложки данни, веществени доказателства на населените места в района. Официалният старт на работата по хидроенергийната и навигационна система Железни врата I е на 7 септември 1964 г. Тази конструкция е симетрична и идентична, с две водноелектрически централи, разделении от язовира преливник с дължина от 441 м и 14 преливащи отвори, височината на язовира е 74 м.
Образуваното езеро има над 2 милиарда кубически метра вода и дължина 120 км. Корабите преминават през две шлюза, изградени симетрично спрямо оста на язовира. Системата шлюзове е на два етапа, на принципа на скачените съдове (разликата в нивото на водата е 30 м). Преди изграждането на водноелектрическата централа Железни врата I, комплексният коллектив на Румънската академия е направил сложни изследвания в района на бъдещото езеро Железни врата I.
Част от тези изследвания са остойностени в рамките на изложбата. Зоната на дефилете Железни врата е обитавана още от палеолита. Изследванията са установили, че тук е имало две нови археологически култури: Скела Кладовей през епипалеолита и остров Бан през първата желязната епоха. Изложбата илюстрира, че тези човешки общности са обитавали района преди 30.000 години до днес. Това се доказва от богата керамика, принадлежаща на различни археологически култури.
Този район е бил оспорван от векове от военните сили, които са действали в този сегмент на Дунав. В римско време, тази област е играла важна роля. Подсилена с множество укрепления, тя е била начална точка за борбата срещу Дакия. За да могат да контролират региона, римляните построили път на южния бряг на река Дунав, често изрязван в скалата, а по реката изпратили военен флот. Огнестрелните оръжия, присъстващи в изложбата показват борбата, водена от местното население, подпомогнато, от множество укрепления срещу нашествениците. Първото монашеско заселване във Влашко е организирано около Манастира «Водица». Построен от сръбския монах Никодим през ХIV век, той е огнище на православието, което се противопоставяло на проникващия в района католицизъм.
В резултат на образуване на езерото са разселени 7 села на сръбския бряг и 10 села на румънския бряг (Оршова, Ада-Кале, Оградена, Върчовра, Тисовица, Плавишевица т.н.). Нахлуването в музея при водноелектрическата централа Железни врата I приключва със спускане в Залата на турбините, където можете да се насладите на 6 турбини Kaplan с инсталирана мощност от 194,5 MW на всеки. Теглото на една турбина е 3680 тона. Оста на турбината е с дължина 18 м и 71,5 оборота на минута. В долния й край се намира сглобената главина с 6 перки (20 т всяка. Роторът на генератора е с тегло 600 тона и 14 м диаметър. Средното падане на вода е 27,5 м, а дебитът, необходим за всяка турбина е 800 м3 / сек.
Токът, произведен от турбините, преминава към 6 Трансформатори за усилване на мощността, после се предава на станциите за връзка. ВЕЦ при Железни врата I е най-големата в Румъния, произвеждаща 50% от хидроенергията в страната
