Сградата на театъра в Каракал, построена в периода 1896-1901 година, в еклектичен стил с нео-барокови и нео-ренесансови акценти, с впечатляващ масивност и декоративно богатство.
Театърът е реализиран съгласно плановете на австрийския архитект Франц Билек, съставени в Букурещ през май 1896 година. Доколкото ни е известно, това е единствената сграда, проектирана от архитекта Билек в Кралството. Предприемач е бил италианецът Спаулензи Мариани.
Северните и южните фасади запазват декоративните елементи от фасадата на изток, но прилагането им на практика е по различен начин. Колоните стават пиластри без капител, подвижният прозорец граничи с два маскерони. Корнизът на короната завършва с триъгълен фронтон. Оберлихтът над стълбите за достъп до балкона е от калай. Сградата е тухлена, прозорците и вратите са били използвани като щурцове и тесни релси.
При ремонта на интериорните пространства, акцентът е поставен върху фоайето. От архиетипа е елиминирано монументалното стълбище на честта. Достъпът до балкона е чрез две странични стълбища, от камък. Оригиналната картина не се запазва, днес интериорите са напълно пребоядисани. На втория етаж има три малки прозореца и корниз на конзоли, подвижна мазилка с растителни мотиви с емблема арфа. Първоначално на корниза са били четири статуи, представляващи музите: Калиопа, Евтерп, Терпсихора и Талия, заменени през 1959 година. (Източник, Монографията на Каракал, Народен вестник).
Споменат накратко от някои от художниците, които са облагородили тази сцена: брилянтният цигулар Джордже Енеску изпълнява няколко концерта. Г-жа генералша Авереску е пяла на живо за благотворителни концерти. След това: Аристица Романеску, Агата Бърсеску, Стурза, Филоти, Мариоара Войкулеску, К. Нотара, Брезяну, Личиу, Соряну, Лека, Давила, Деметриад, Буландра, Крецу, Анестин, Радович, Манолеску, Сторин, Чиприян, Джеордже Врака, Григоре Василиу Бирлик, Дина Кочя, Танци Кочя, Фори Етерле, Аурел Рогалски, Еуджения Захария, Василе Крецойу, Овидиу Рокош, Ремус Команяну, Ману Недеяну и т.н. В опера и оперета: Бъженару, Никулеску-Басу, Атанасиу, Нора Маринеску, Тънасе и т.н. Великите учени: Йорга, Първан, И. Щефънеску са представяли конференции, както и Таке Йонеску, Ксенопол, Мирческу, са представяли политически конференции. Големите фигури на науката, литературата и изкуството: Николае Йорга, Василе Първан, Ксенопол, Октавиан Гога, големи политици, както и Таке Йонеску, Николае Титулеску, са представяли лекции за просперитета на хората и румънската култура, но също така и за изпълнението на вечната голяма мечта да се създаде Велика Румъния.
Каракал има своя собствена театрална компания под името градския театър, с непрекъснато обслужване от повече от 60 години, екип от аматьори, вярно е, но с репертоар, подписан от директорите на професионални театрални представления за всички вкусове и всяка възраст.
В Народния театър се провежда всяка година Националния театрален фестивал „Щефан Йордаке“, Комедийния фестивал на непрофесионалните театри, Фестивала за театър и късометражен филм за младежта „фесТин“, постоянен сезон в Общинския театър, театрални спектакли, музика, забавление, симпозиуми, конференции, изложби и т.н.
