Паметникът в Слатина е първият в страната, издигнат в памет на Екатерина Теодоройу, за реализирането на който е съставен, през 1920 година, инициативен комитет под патронажа на кралица Мария, чието присъствие на откраиването, през 1925, е счетено от кмета на Слатина по онова време, И.A. Tомеску, като „най-значителният момент от живота на този град”.
Паметникът на Екатерина Теодоройу е дело на скулптора Димитрие Мъцъуану (1899 — 1929), а строежът му започва през 1921.
Паметникът в Слатина на героинята Екатерина Теодоройу е бронзова статуя, в естествен ръст, е динамично поведение, с оръжие за равновесие и с войнишка шапка в дясната ръка. Статуята е поставена на бетонен пиедестал, с три стъпала, направен в бароков стил , с ъгли във формата на заоблени колони. Западната фасада на пиедестала е украсена в основата си със знаме, дъбови листа и военна каска, украсена с лаврови листа, всички изляти от бронз. На пиедестала се виждат и знамената на историческите румънски провинции, а по другите фасади са изписани в мрамор имената на героите на 43 пехотен полк.
Екатерина Теодоройу (родена Кътълина Василе Тодеройу на 14 януари 1894 – починала на 22 август 1917) е разузнавач и участничка в Първата световна война, където умира в края на битката при Мъръшещ, биейки се начело на пехотна трупа на румънската армия.
Произхождаща от скромно семейство от Олтения, Екатерина заминава за Букурещ, за да стане учителка, а там допринася за създаването на първите организации за разузнавачи в страната. С лед влизането на Румъния в Първата световна война, е работила като медицински асистент на фронта в родния й край. От желание да отмъсти за четиримата си братя, които загиват в битките, Екатерина иска да бъде преместена в някоя бийна единица. Вкарана е в затвор, успява да избяга и е ранена два пъти. В болницата, е наградена от кралското семейство и е издигната до подпоручик. От този пост участва в битката при Мъръшещ, където умира, командвайки пехотна трупа.
Чествана като национална героиня след приключването на войната, образът й в началото е маргинализиран и след това изопачен от комунистическия режим, а след неговото падане се възвръща нейният реален образ в народното съзнание със закъснение.
