Добрoтица е български болярин, самостоятелен феодал, владетел на Добруджанското деспотство и крепостта Калиакра от 1347 г. до 1385 г. Венецианските източници от късния 14-ти век се обръщат към Добротица като „деспот на българите“. Между 1393 и 1397 година, при управлението на сина му Иванко, Карвунското деспотство окончателно пада под ударите на османските турци, които вече владеели Търновското царство на Иван Шишман.
През 1346 г. заедно с брат си Теодор и 1000 войници оказва помощ на византийската императрица Анна Савойска в дворцовите междуособици. През 1348 година се установява в крепостта Мидия, a през 1357 завладява крепостите Емона (при нос Емине) и Козяк (днес Обзор).

Заедно с влашкия войвода Владислав Влайку през 1369 г. се включва в православна коалиция срещу маджарите в помощ на цар Иван Срацимир.

По-късно се установява във Варна и там създава свой морски флот, който през 1374 година действал чак до крайбрежието на Трапезунд. За силния флот на добруджанския деспот научаваме и от генуезки ръкописи, които свидетелстват, че Добротица е имал малка, но силна флота.

На името на Добротица са наречени областта Добруджа (турско произношение на името му), град Добрич и две добруджански села – Добротица в Област Силистра и Добротица в Област Търговище.

В град Добрич освен паметника на деспот Добротица има и квартал, кръстен на негово име.