Паметникът е издигнат непосредствено след Първата световна война ( 1930-1933 година ). Проектът за изграждане на Паметника на героите в град Турну Северин се ражда през 1924 година, когато към местния комитет на Дружеството „Култът на Героите“ са се адресирали архитекти за представяне на предложения за съответните планове.

Решението за изграждане на паметника е взето на 27 май 1927 година, заедно с избирането на нов комитет на Дружеството “ Култът на Героите“. През 1928 година комисията решава да направи необходимите интервенции към Кметството на Северин, за да получи място в Парка на розите за местоположението на паметника.

На 10 юни 1929 година е решено местоположението на паметника в Парка на розите, в предната част на къщите на Йоргу Таке Попеску и на Димитрие Буриляну. Паметникът е завършен в средата на юни 1933 година, когато градът чества стогодишнината на град Турну Северин.

Паметникът на Героите е открит на 4 юни 1933 година. Монументът съдържа красива крипта, която помещава останките на падналите герои от Северин и от Мехединци, които са се участвали в битките през Първата световна война в Алион, Черна, Къмпия Северин.

Паметникът на Героите в Мехединци от Обединителната война е открит на 25 октомври 1933 година в присъствието на крал Карол II.

След 1990 година паметникът е възвърнал своето място в общественото съзнание на жителите на Северин и на Мехединци, бидейки мястото за размишление и за възвръщане към славата и трайните румънски ценности.

Участието на Румъния в Първата световна война включва всички мерки и действия от политическа, дипломатическа и военна гледна точка, извършвани от румънската държава, самостоятелно или със съюзници, между 28 юли 1914 година и 11 Ноември 1918 година, с цел постигане на основното политическо участие във войната – реализирането на Националната Унитарна Румънска държава.

По отношение на статута на положение във войната, Румъния е била в този ред: неутрална страна в периода 28 юли 1914 година – 27 август 1916 година, държава, воюваща с Антантата в периода 27 август 1916 година – 27 ноември 1917 година, в състоянието на примирие в периода 27 ноември 1917 година  – 7 май 1918 година, цивилна страна в периода 7 май 1918 година – 9 ноември 1918 година, воюваща срещу Антантата страна в периода 9 ноември 1918 година – 11 ноември 1918 година.

През август 1916 година, Румъния получава ултиматум да реши дали да се присъедини към Антантата „сега или никога“. Под натиска на ултимативното искане, румънското правителство приема да влезе във войната на страната Антантата, въпреки че положението на фронтовете за битка не е било от най-добрите.

Румъния се присъединява към борбата в неблагоприятна ситуация. Смята се, че ако е била влязла във войната на страната Антантата през 1914 или 1915 година, би попречила на завладяването на Сърбия. В началото на 1916 година, румънците можели да помогнат офенсивата на Брусилов. Основната причина за забавеното влизане на Румъния във войната е квази-общото недоверие на румънските политически и военни лидери в Русия.