Плаковският манастир Св. Пророк Илия се намира край село Плаково, на 18 км от Велико Търново, в Еленския Балкан. Манастирът е основан най-вероятно през 1280 г., като първоначално се е намирал на няколко километра от днешната обител, където все още може да се види малка старинна църква, но не след дълго е разрушен. През следващите векове отново е издиган и разрушаван. Възстановяването на манастира започнало отново през 1845 г. През 1865 г. Кольо Фичето издига 26-метрова камбанария. Плаковският манастир е обявен за паметник на културата.

На сегашното си място манастира е издигнат през втората половина на 13 в., и както повечето манастири около Велико Търново е разрушен по време на османското нашествие.
През 1450 г. Плаковският манастир е възстановен, като впоследствие неколкократно е опожаряван и разграбван. През 1794 г. Неофит Бозвели е посетил на два пъти манастира и обмислял заедно с монасите как да се подготвят и разпращат из страната учители и свещеници, които да служат на български език. При второто си идване Неофит Бозвели оставя в манастира и своя труд „Славянобългарское детеводство“. Чест гост в Плаковския манастир е бил и поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански), който по-късно станал и игумен на съседния Капиновски манастир. Той оставил на монасите в манастира своята книга „Кириакодромион“ (в превод „Неделник“). В Плаковската обител гостувал и игумена на Преображенския манастир – йеромонах Зотик, който организирал тук работилница за пушки и барут за нуждите на българските революционери.
През 1835 г. в Плаковския манастир е организирана Велчовата завера, като един от водачите и бил бившия игумен на манастира отец Сергий. След потушаването на заверата манастира е разрушен и за това напомня голяма мраморна плоча, поставена под манастирската камбанария.

Възстановяването на Плаковския манастир започнало през 1845 г. по времето на йеромонах Софроний. Старата църква била съборена и на нейното място бил построен сегашния манастирски храм „Св. Илия“. Името на строителя не е известно, но се предполага, че това е дело на Уста Кольо Фичето, който по-късно през 1856 г. изградил и жилищното крило с камбанарията. В този период цялото крупно църковно строителство в района се осъществявало главно от него. По това време бил прокопан от монасите таен изход водещ от църквата към гората, а по-късно такъв подземен изход бил изведен и от магерницата. Тези подземни изходи били използвани от Васил Левски.

През 1949 г. пожар, изпепелява голяма част от жилищните сгради в Плаковския манастир. Понастоящем Плаковският манастир е постоянно действащ.