Църквата Свети Спас се намира в покрайнините на Стара планина, във Велико Търново, строежът и започва през 1859 г. и завършва три години по-късно, което я датира като възрожденска. Горната част на църквата бива разрушена при земетресението през 1913 г.

През 1859 г. Уста Кольо Фичето започва строежа й и я завършва през 1862 г. Църквата е трикорабна базилика, като под нея има гробница с вход откъм южното лице. Зидана е с ломен камък, отвън е била измазана с оранжево-червена варова мазилка, а камъните са фугирани с варов разтвор. Източното и западното лице са опасани от главния дъгов корниз, който представлява двойна фичевска кобилица. Интересни са още каменните полуколонки, вградени на четирите фасади.

Много по-късно на северната и южната фасада били вградени няколко мраморни надгробни плочи с гръцки надписи, взети от гробищата на старата църква, намираща се на същото място. Едната от плочите е поставена от д-р Никола Пиколо, взета от гробовете на родителите му. При земетресението от 1913 г. горната част на църквата била разрушена. По късно тя се реставрира и в нейните зали е подредена експозиция с икони, съхранявани във фондовете на Историческия музей.