езерватът Сребърна се намира на 18 км западно от град Силистра и на 1 км от брега на река Дунав. Езерото „Сребърна”, заемащо съществена част от резервата е сладководно. Дълбочината му варира от 1 до 3 метра, а площта му е 2 -2,5 кв.м. В топлия сезон често заблатява. Разположено е върху широка карстова падина, оградена от изток, запад и юг с голи хълмисти възвишения. Непосредствено до западния му бряг е едноименното село Сребърна.
Езерото е тясно свързано с р. Дунав и е силно зависимо от нея. То е най-ниската част на водосборен басейн с площ 402 кв.км. Общата площ на защитената територия е 901.2 ха, в нея е включен и дунавският остров Девня, и течението на река Дунав между брега и острова.
Има няколко легенди за произхода на името. Едната е за хан Сребрун, който по времето на хан Аспарух загива по тези места в неравен бой с печенегите. Втората легенда разказва за заровена лодка, пълна със сребро, по бреговете на блатото. Третата легенда, която е най – правдоподобна, гласи, че името идва от вълшебната картина, наблюдавана вечерно време при пълнолуние, когато луната е високо. Тогава нейното отражение създава илюзията за разтопено сребро.
В миналото местността е посещавана от Феликс Каниц, а през 1880 г. я посещава и друг австриец – Едуард Ходек. Той описва своите впечатления в статията „Домът на прелетниците“.
Най-черната страница от историята на тази красива местност записва Лео фон Калберматен. Той и неговите хора избиват хиляди малки и големи чапли. Тогавашната мода е изисквала дамските шапки да се украсяват с пера от тези птици. Друг изследовател, посетил Сребърна е Отомар Райзер. Той е автор на книгата „Материали на Българския орнис“, чиито втори том е посветен на българската фауна.
Първият българин, проявил интерес към това място е Алекси Петров, който посетил резервата през 1911г. Той бил запленен от красотата на птичия свят и запланувал поредица от експедиции. Връща се отново обаче едва през 1940 г. , тъй като в периода 1913 – 1940 г. резерватът заедно с цяла Южна Добруджа е в пределите на румънската държава. Тогава Алекси Петров се заема с проучването на птичите колонии, които гнездят в резервата.
Създаването на единна световна мрежа от биосферни резервати е част от програмата „Човекът и биосферата”, приета през 1970г. от ЮНЕСКО. От 1975 г. езерото „Сребърна” е обект на Рамсарската конвенция, а от 1983г е обявено от ЮНЕСКО за обект от Световното културно и природно наследство.
Езерото е уникално по рода си със свободно плаващите по повърхността му тръстикови отрови, които при движенията си променят шарката, образувана от водните и растителни петна. Изключително вдъхновяваща гледка представлява замръзналото езерно огледало през зимата, което силно контрастира с ярко жълтите тръстики.
За природолюбители, желаещи да се докоснат до изключителната красота на резервата са достъпни няколко пешеходни пътеки, минаващи покрай границите на защитената територия по високите хълмове от изток, юг и запад. Ако се движите по тях, пред вас ще се разкрият прекрасни панорамни гледки. Ако минете по източната граница можете да достигнете до южния шлюз. Можете да изберете и западния противопожарен път и покрай местността “Изворчето” да стигнете до брега на река Дунав. Най-добра видимост към пеликанската колония се открива от върха на “Коджа баир”, който се намира в северозападната част на Сребърна.
В езерото и около него има тръстика и други водолюбиви растения. Тръстиката заема около 2/3 от площта на резервата. Тук се срещат 139 вида висши растения, като 11 от тях са редки или застрашени от изчезване извън територията на Сребърна. Вторият по разпространение растителен вид е тънколистният папур (Typhaangustifolia), следван от широколистния папур (Typhalatifolia). Сивата (Salixcinerea) и червената върба (Salixpurpurea) също са широко разпространени.
Най – голямо е разнообразието на птиците. Уникалността на резервата произтича от факта, че се намира на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, т.нар. VIA PONTIKA. Перлата на резервата е гнездовата колония на къдроглавия пеликан.
В резервата могат да се наблюдават 230 вида птици (132 гнездящи; 98 зимуващи), от които 3 вида са световно застрашени :
– Малък корморан / Phalacrocoraxpygmeus /
– Къдроглав пеликан / Pelecanuscrispus /
– Белоока потапница / Aythyanyroca /
В България къдроглавият пеликан и голямата бяла чапла гнездят само в Сребърна