Екопътеката Марков – Раюв камък започва на 3 км от град Елена и продължава в посока към прохода Елена -Твърдица. След това маршрутът продължава с изкачването на планински рид. Преминава през забележителността „Марков камък“. По-нататък започва изкачването по скални откъси, от които се разкрива прекрасна гледка към Еленската котловина. Следва другата природна забележителност – „Раюв камък“, от който се разкрива гледка към язовир Йовковци. Крайната дестинация на екопътеката е град Елена.
Светилището скалното светилище „Марков – Раюв камък” се намира на билото на 740 метров рид, заобиколен от всички страни със смесена, широколистна гора от дъб и габър.
Марков камък е една от забележителностите в околностите на град Елена. Камъкът е огромен къс скала и е като че ли закрепен от човешка ръка върху няколко по-малки камъка на билото на рида. Размерите й са – дължина 6 метра, ширина 3,5 и височина 3,2 м. Тази необикновена природна даденост му придава представа за някаква незнайна чудодейна сила.
Една от легендите разказва, че Крали Марко бродел по българските земи. Както вървял погледът му, попаднал върху големия къс скала, който се изпречил на пътя му. Огромният камък се намирал на връх Острец. Юначният българин с титанична сила се опитал да го отмести с крак, но камъкът бил добре закрепен. Тогава той го грабнал с ръцете си и го запокитил през долове и ридове на въпросното възвишение. Веднага след това Крали Марко направил няколко огромни крачки и се озовал на място преди да падне камъкът. Подложил няколко по-малки камъка, върху които паднал големият, който го ударил леко по малкото пръстче на ръката, от което потекло кръв, която още може да се види върху камъка.
Друга легенда разказва , че този скален къс е бил хвърлен от Крали Марко по турска потеря, водеща български моми завързани на синджир.
Раюв или Раев камък се състои от множество разпръснати скали южно от Марков камък, на билото на рида. Два от тях наподобяват плочките на костенурка и са наречени Голямата и Малката костенурка. Върху Голямата е издълбан казан с диаметър около 100 см и няколко по-малки около него. В подножието на скалата има издялана вертикална ниша (скит), която и днес се използва за поклонение по „християнските“ обичаи. На обратната страна на скалата, отново близо до основата й е издълбана фигура на шаман с островръха шапка или корона в свещенодействие и жезъл в лявата ръка. Над фигурата е издълбан древния български символ – IYI.
