Към южния край на ивицата край морето, в близост до автобусната спирка „терминус“ са били открити и частично проучени през 1964 г., останки от антични сгради, известни като „Lentiarion“.
С естеството на конструктивния характер и на архитектурния стил, се е оказало, че тук се намира обществена сграда за бани, която е била тясно свързана с комплекса от мозайка, който представлява разширение на юг.
Сградата се е състояла от няколко зали и стаи (вестибюли), за съжаление унищожени, най-вече от градските модерни работи. Въпреки това, се е запазила основната зала на сградата и вестибюла, снабдени със свързваща стълба между сградата и земното ниво в града. Дълга 30 м и широка 10 м, основната зала е павирана с големи мраморни плочи.
Източната надлъжна стена, построена от брега на морето е сравнително добре запазена (максимална височина 5,40 м). В действителност тя се състои от две стени, работени в редуващи се редове от тухли и варовикови блокчета – намиращи се на 0.50 m разстояние едно от друго – и в които са направени много дупки, което позволява постоянна циркулация на въздуха. И в единия и в другия случай, става въпрос за обичайните решения на римската техника, които търсят защита от опасността от образуване на влага и равномерно нагряване на сградите, особено по време на студа, с топла въздушна циркулация, произведена в топлинните инсталации (хипокауст).
От централната зала на баните, чрез един от входовете на южната страна се е влизало в широк вестибюл (приблизително 60 m²) постлан с каменни плочи, където има стълба с широки стъпъла достигаща до нивото на земята в града. Под стълбата има допълнително помещение със сводест покрив, изработен от тухли.
В пространството извън сградата, по цялата дължина на стената на запад (разбита до нивото на пода през съвременния период) са намерени ръкоположени керамични тръби за подземна отоплителна система (хипокауст). Горещият въздух и парата, произведени в тази инсталация са затопляли равномерно стените на сградата (в южната стена са открити вградени, по височина, керамични тръби през които циркулира затопления въздух), а в основите на стените са открити няколко канала за същата цел.
Един изключително важен елемент в познаването на функциалността на този комплекс е даден от откриването на един надпис по архитрава на рамката на източния вход. Дешифрирането на надписа на гръцки е довело до извода, че предната сграда е помещавала една от обществените бани на града, чиито приложения са издигнати за лична сметка на гражданин наричан Hermippos, син на Аттас (по-точно, наречен Lentiarion, една съблекалня, където се предполага, че са били държани тъканите, използвани във вътрешността на сградата).
Внушителната термална сграда на Томис, обаче, е позната съсвсем малко, като множеството помещения и отделения, специфични за баните, са били скрити в земята, под брега на града. Въпреки това, размерите на свободните зали позволяват за въображаема реконструкция на пропорциите на архитектурните паметници на сградата, построена вероятно по едно и също време с Римската мозаична постройка.
Представете си, преди 1700 години тук, римляните са пристигали до тези бани, за да освежат телата си, но също така и да социализират.
Изследователите са на мнение, че римските обществени бани от Томис са построени, най-вероятно по времето на Диоклециан, един от най-известните императори на Римската империя и са с площ от десетки хектара.
