Създаването и построяването на манастира Св. Елена де ла Маре е било възможно благодарение на майката на крал Михай, принцеса Елена. През 1921 г. тя дарява около 100 хектара земя на брега на Черно море, за да се изгради манастир, който да бъде покровителстван от Св.Св. Константин и Елена, като този манастир е трябвало да носи името Манастир Света Елена. Църквата в Манастира „Света Елена де ла Маре“ подслонява мощите на Св. Нифон, патриарх на Константинопол и на мъчениците Зотик, Атал, Камасие и Филип Никулицел, окр.Тулча. Въпреки, че много пъти поразителното мълчание на този манастир е в контраст със суетата и шума на младежта в курорта, Мястото за уединение Света Елена е търсено от много туристи, които искат няколко моменти на общуване с божественото. Първото споменаване на този манастир е през 1934 г., тогава се споменава за Манастира Света Елена де ла Mare, а епископа Геронтие на Констанца напомня за това място за поклонение като за едно скромно място, образувано от абатство, камбанария на стълбове, параклис и кладенец. Освещаването на манастира се е извършило в присъствието на известния историк Николае Йорга. В манастира са живеели монахини, които обаче през 1930г. са заменени от монаси след многобройните пиратски нападения на брега на морето, което е създавало опасност за живота им.
Игументът на калугерите на манастира е бил Ераклие Тауту, който се е грижил през живота си манастира да се развива хармонично през годините. Но след декрета от 1959 г. манастирът е бил затворен и разрушен от комунистите, а на неговите земи се издига село, получаващо името Скиту.
Монашеското обитание е възстановено през 1990 г. с финансовата и морална подкрепа на монахиня Мария Василе, която продава къщата си и цялото си имущество, за да започне изграждането на манастира. Архиепископът на Томис, Високопреосвещеният Преподобен – Лучиан Флореа, е осветил през май 1996г. мястото, където ще се изгради новото място за поклонение, а две години по-късно се освещава църквата, посветена на Светите Императори Константин и Елена. Художниците Раду Трандафир и Адриан Думитру са тези, които извършват рисунките в църквата, като църквата се освещава през май 2005 година.
Тази обител има в момента четири монахини, които живеят в хармония с общинския живот.
