Йон И.К. Брътиану (познат и като Йонел Брътиану, роден на 20 август 1864, Щефънещ, Арджеш – починал на 24 ноември 1927, Букурещ) е румънски политик, който играе важна роля за Голямото съединение от 1918 година и в политическия живот на модерна Румъния. Бил е председател на Национално-либералната партия. По образование инженер, Йонел Брътиану не е упражнявал професията си, а се посвещава на политическия живот, бидейки най-подходяшият за тази кариера измежду трите момчета на либералния лидер Йон К. Брътиану.
Йон И.К. Брътиану е бил пет пъти председател на Министрески съвет —повече от всеки друг —, три пъти министър на вътрешните работи, два пъти министър на националната отбрана и два пъти министър на външните работи.
Става член на Национално-либералната партия още от 1895. През същата година кандидатства в Колегия I, като е избран за депутат от Горж. Поддържа приемането в партията (февруари 1889 година) на бившите лидери на Социал-демократическата партия на работниците в Румъния (К. Стере, В.Г.Морцун, д-р И.Г. Радович, И.Нъдежде), създадена през 1893 година.
През 1907, И.И.К. Брътиану, на поста министър на вътрешните работи, и генерал Александру Авереску, министър на войната, руководят с твърда ръка репресите срещу въстаналите селяни.
На Конграса на НЛП от чнуари 1909 година, И.И.К. (Йонел) Брътиану е избран за председател на партията, политическа функция, която запазва до края на живота си.
На 2 октомври 1913 година, Изпълнителният комитет на НЛП приема предложението, направено от Брътиану относно аграрната реформа (частично отчуждаване на голяма собственост) и изборната такава (една изборна колегия). Тези предложения на либералния лидер са поддържани и от важна част от държавниците от онова време: крал Карол I, демократичните консерватори ( които поддържат и други промени – две изборни колегии и отчуждаване чрез покупка) и дори „старите“ консерватори (отчуждаване in extremis, а в изборния план приемат само разширение на базата на съществуващите колегии).
Ръководител е на румънската делегация на Мирната конференция във Версай. В това си качество има задължението да отговори на упрека за подписването на отделен мирен договор с Централните сили през 1918 година (Мира от Буфтя). На неговите дипломатически способности се дължи изясняването на тази точка, както и убеждаването на съюзниците относно правотата на териториалните претенции на Румънското кралство.
Когато Фердинанд умира през 1927 година, правителството, ръководено от Йонел Брътиану остава начело на страната, при царуването на непълнолетния крал Михай. През същата година Йонел Брътиану умира внезапно, а това е началото на период на упадък за Национално-либералната партия.
