Статуята посветена на Константин Брънковяну е открита на 26-ти май, 2011 г., по повод на Празника на лицея в Бая де Арама.
Constantin Бранковяну (роден 1654 г. – починал на 15/26 август 1714 г.) е бил владетел на Влашко между 1688 и 1714 г., имайки едно от най-дългите царувания в историята на румънските княжества. Велик болярин, племенник, дете на сестрата на владетеля Шербан Кантакузино, той наследил и увеличил значително богатство, което се състои от недвижимо и движимо имущество, пари, депозирани в чужбина. През времето на царуването, Влашко познава дълъг период на мир, културен разцвет и развитие на духовния живот, оставяйки след себе си голям брой религиозни ктиторства и еклектичен архитектурен стил, който носи неговото име.
Във външната политика Бранковяну действал пестеливо, като избягвал да се позиционира решително в императорския лагер, който възстановявал със значителна инерция Унгария и Трансилвания от османците. Спечелил добрата воля на турците, като плащал редовно данъците и наливал огромни суми на султана и служителите в Константинопол, което му донесло прякора „Алтън бей“ (принца на златото). Държейки шпиони и агенти в цяла Европа, влашкият владетел бил информиран за новините в целия континент и едновременно информирал съперничещи си лагери.
Що се отнася до Молдова, влашкият владетел многократно се намесвал в материята на управлението, докато в Трансилвания упражнявал важно културно влияние, чрез разпространяване на печатни издания и основаването на религиозни учреждения.
Въпреки че успявал да бъде утвърден до живот в управлението (1699 г.) и повторно утвърден от новия султан през 1703, владетелят работил постоянно, за да се осигури убежище от турците в чужбина, като е осъзнавал несигурността на положението си. И накрая, е изненадан, свален е през април 1714 г. и отведен с цялото семейство в Константинопол, където е бил измъчван, за да даде цялото си богатство на турците. Константин Бранковеану е екзекутиран на 15 август 1714 г., заедно с четиримата му синове (Константин, Щефан Раду и Матей) и със съветника Янаке Въкъреску; за тази развръзка допринася също и цялото семейство Кантакузино. За начина, по който те умират, всички са почитани от Румънската православна църква, която ги е канонизирала под името Свети мъченици Брънковени през 1992 г.
Потеклото на владетеля е осигурено от децата на дъщерите му и на Константин II, в средата на XIX век, като могат да бъдат изброени над двеста живи преки потомци.
През 2014 г. в чест на триста години, от мъченичеството, земните останки на владетеля са разкопани и поставени в ракла, която е изложена в Църквата „Свети Георги Нови” в Букурещ.
