Статуята на Свети Константин Велики от населеното място Решка го изобразява върху черен пиедестал, в чиято основа са отбелязани важни действия, които са довели до развитието на империята, а именно:
– през 313 година изготвя Миланския едикт, чрез който дава свобода на християните;
– през 321 година издава декрет относно неделя- да бъде почивен ден в цялата империя;
– през 325 година свиква Първия Вселенски събор в Никея;
– поправя пътя между Сучидава и Ромула – Решка;
– през 330 година премества столицата в Константинопол.
Гай Флавий Валерий Аврелий Константин (27 февруари 272 – 22 май 337), известен и под името Константин I, или в рамките на Православната църква под названието Свети Константин Велики, е римски император, провъзгласен за Август от неговите войски на 25 юли 306 сл.Хр. и който ръководи Римската империя до смъртта си през 337 година.
Свети Константин остава известен до наше време най-вече с Миланския едикт от 313 година, който маркира легализирането на християнската религия в рамките на цялата империя, за първи път в историята, както и с организирането на Първия вселенски събор в Никея през 325 година; тези действия са считани за основни фактори за разпространението на християнската религия. Репутацията му на първия християнски император е призната от историците, започвайки с Лактанций и Еузебий от Цезарея, до наши дни, въпреки че в неправославните среди все-още има спорове относно искреността на неговите религиозни убеждения. Те биха били подхранени от помощта, която показва непрекъснато към езическите божества, както и от факта, че се покръства едва към края на живота си.
Църквата го почита в редовете на светците, в праведните, празнувайки го заедно с майка му,света императрица Елена, на 21 май, бидейки назовани „Свети Велики Императори, както Апостолите, Константин и майка му Елена”.
Изключителното настояване на Константин Велики да завърши добре различните стратегически работи за укрепване на дунавската граница, като тази в Сучидава (Челей, обл.Олт) или за поправката на други, по-употребявани, като тази между Сучидава и Ромула (Решка, обл.Олт), плюс издигането на крепостта Constantiniana Daphne, доказват изключителния афинитет на римския император от дакийски произход към собственото му племе, но и този възникнал от грижата, която имал към свещената зона на дако-гетите.