Статуята Младост е един от историческите паметници на област Констанца. Тя е направена от скулптора Борис Караджа през 1962 година.
Борис Караджа (р. 11/24 януари 1906, Балчик, България – ум. 8 август 1982, Букурещ) е румънски скулптор, член кореспондент на Румънската академия от 1955 година.
Като млад е бил лодкар в Балчик. След Първата световна война, между 1924 и 1925 година, взима лекции по чертане с Храндт Авакиан. Една година по-късно, подпомогнат от скулпорката Зое Бъйкояну, се записва в Школата по изящни изкуства в Букурещ, където преподаватели са му Фредерик Сторк и Оскар Хан.
Перфекционира обучението си с Димитрие Пачуря, работейки две години в ателието на маестрото, след което, през 1932 година печли стипендия Пачуря.
В един момент, поради липса на материални източници, Борис Караджа иска да напусне школата.
Оскар Хан му помага да си вземе изпитите за две години в една и така Караджа успява да завърши обучението си.
Става известен още през 1933, веднага след завършване на Академията, когато излага първите си скулптурни творби на Официалния салон, и е забележим заради конструкцията на обемите и финеса на моделирането.
През 1934 открива първата изложба с творби с фолклорен сюжет, в която излага няколко с добруджанско вдъхновение: „Жена с кобилица“, „Добруджански танц“ или „Рибари“. Пак през 1934, прави пътешествие за изучаване по бреговете на Средиземно море, стои в Константинопол, Атина, Алжир, Марсилия, Касис и Неапол. През 1937 година получава награда за скулптура на Министерството на изкуствата. Творбите му от първия творчески етап имат като обект религиозни сцени или портрети, направени с майсторство.
Вторият етап прави Караджа важен представител на социалистическия реализъм, като става официалният скулптор на комунистическата идеология, в която искрено вярва, като е повлиян и от духа на времето. В този период, Борис Караджа се посвещава на външното пространство, свойствено за архитектурните ансамбли. През 1951 година , Борис Караджа е избран за президент на Съюза на пластичните артисти, на чието ръководно място се намира до 1957, а през 1962 година е направен президент на Съвета за пластични изкуства в Държавния комитет за култура и изкуство. Раду Богдан докладва, че, след като Борис Караджа, който бил и артиста на Кралския дом, стига до поста президент на СПИ, разрушава всички свои творби, направени преди 1944 година, отричайки се по този начин от миналото си.
Бил е избран за член кореспондент на „Академията на Народна Република Румъния“, получава титлата „Заслужил майстор на изкуствата“ и малко по-късно, тази на „Народен артист“. Няколко пъти е удостоен с „Държавна награда“.
