До 1896 година Съдебна палата на Романаци функционира в седалището на Префектурата. Ставайки тясно, местните власти вземат решение за изграждането на Централа на правосъдието. Сградата е построена в неокласически стил, който да служи като Палат на правосъдието. Засилва се от новото строителство, което е добавено през 1927 година за Корта на съдебните заседатели и за втората секция на Съда.
В тази сграда са функционирали двете секции на Съда Романаци, Раздел I и Раздел II, Раздел Настойничество, Прокуратурата на Романаци и Съдебните изпълнители. Информация за дейността на съда през периода 1896-1928 година ни дава монографията наокръг Романаци от 1928 година. Според тази монография през посочения период е функционирала като Президенти (председатели) и министър-президенти (министър-председатели) Виктор Антинеску, Йон Хаджиеску-Мирище, Йон Стънеску-Бузъу, Мирча Къпитънеску, Еуджен Мъркулеску. Раздел I на Съда на Романаци е воден от първия президент Еуджен Мъркулеску, със съдията по заседанието Йон Джеорджеску, със статут на президент и Йон Анастасиу, като заместник-съдия Томас Г. Веляну, а в Кабинет I Инструкции Петре Михаил, със статут на президент.
Раздел II на Съда на Романаци е управляван от Н. Барбулеску, председател, а като съдия на заседанието Щефан Константинеску, които отговарят с ранг на президент и Георге Маринеску, заместник-съдия, Т. Роня и Кабинет II Инструкции с Т. Кристя. Раздел Настойничество е със съдия по заседанието Димитрие Дъбуляну.
Щефан Рикман посочва в монографията на Романаци, че Съдебната палата, в залата със загубени стъпки, е фиксирана стенната плоча от черен мрамор с надпис: „Чест и благодарност на героите адвокати и магистрати, убити на бойното поле по време на войната от 1916 -1918 година, за обединяване на нацията“ и споменава като герои Василе В. Судиту – съдията на заседанието, резервен капитан Теодор Бълой – заобиколен съдия, резервен лейтенант, Йон П. Думитреску – съдия на заседанието, резервен лейтенант и адвокатите Николае И. Челърияну, Емилиян Джорджеску, Теодор Кръшмару, Теодор Добротеску, резервни подполковници.
В римския съд през 1928 година функционира Смесен съд Каракал, който има за съдии К. Маринеску, К. М. Опреску – помощник-съдия на Н. Александреску съдия и грефиери А. Марин и П. Ценку и районен Съд Каракал със съдии Йон П. Дачиан, със статут на президент на Съдебната палата, К. П. Думитреску, помощник-съдия и грефиери П. Щефан Константин и Д. Думитреску.
Комунистическият режим е донесъл промени в съдебната система. През 1950 година Окръжен съд Романаци става Районен Съд, а след разпадането на окръг Романаци през 1968 година, Съда на Каракал влиза в подчинение на Съда на Олт.
През 1956 година сградата е била поета от Народния областен съвет и се трансформира, за първи път в Двореца на културата, а след това и в седалище на различни институции. От Съдебната палата съдът се е преместил към 1995 година.
През 1995 година по съдебен ред се възвръща на Министерството на правосъдието. Между 1997-2000 година са били извършени много работни дейности, за да се укрепи и направи основен ремонт. През 2000 година Съда на Каракал си възвръща седалището.
