Докато населението на Чернещ се умножава, се е почувствала необходимостта от други места за молитва. Така се завършва, през 1794 година, Църквата Св. Никола, започната, както се вижда от надписа ѝ, много отдавна.
Но ето тук този надпис:
„Тази Свята и Господна Църква, която чества Св. Никола и Св. Спиридон от основата си, е създадена от него Раду Плешояну и, като не им дава ръце, за да работят по църквата, остана празна, а нагоре от прозорците са призовали самия него лив. вел канцлер Йоан Голговяну, вградили са и са украсили, както се вижда по време на дните навоеводата И. Александър Константин Морузи, с твърде вдъхновяващата благословия на пресветия Дзеу Киру Нектарий Епископа на Ръмнику и са се извършили еквивалентно на 30 септември 1794 година. Художник е самият той Георге“.
Църквата Свети Николай е място с голяма веранда отпред, подкрепена от здраво стълбище. Всичко наоколо е оградено с плътна ограда, както и Светата Троица.
В Румънската страна е имало три семейства боляри от рода Плешояну: един в графство Румъния, с клон, преместен в Мехединци – от който произхожда учения Григорий Плешояну, предшественик г-н Дан В. Плешояно, друго семейство в Долж, който сменя името си на Соломонови, от него произхожда полковник Йоан Соломон, трето семейство с произход от Вълчя. Изглежда, че има и други спици Плешояну: от едната произхожда Моника Ловинеску, майката на Екатерина Бълъчойу; друг окръг Бузъу, който е имал своя произход в село Плешкой, който по еуфорични причини преобразява името си от “ Плешкояну“ на „Плешояну“, а вероятно и други.
Чернещ е село в окръг Мехединци, Олтения. Преди повторното основаване на града Северин, Чернещ е бил в продължение на векове центъра на Мехединци, там са магазините на търговците и болярските къщи на Мехединци (Глаговени, Микулещи, Тудор Владимиреску и т.н.). След това хората от Чернещ са пропаднали бързо, така че, когато Николае Йорга е посещавал мястото, бившият град е бил намален до местност с наименованието „тумбести къщи“.
Сред местните личности се открояват Димитър Греческу (1841 – 1910 година), ботаник, лекар, член на Румънската академия и Йоан Г. Бибческу (1949 – 1924 година), журналист, политик, икономист, управител на Националната банка на Румъния.
