Енорийската църква „Свети Николаe“ в село Джювъръщи е основана от Георге Джювара през 1857 година. Както е посочено в надписа, сградата е възстановена през 1962 година, по време на възстановяване и на иконостаса.
Гъркът Яманди Джювара е бил иконом в кралския двор и е бил в състояние да събере повече злато, а в даден момент и да поиска от Господина имението в замяна на злато, от което той се нуждае, за да отдаде почит на Портата. По този начин Яманди Джювара получава имението Джювъръщи, където той е построил и един имот, чиито руини са останали до 1923 година. Имението се намирало в долините на селото, на място, наречено днес „В двора“.
Замогвайки, Яманди се издига до ранга на болярин и започва да се намесва в политиката с турците, факт, който не се харесва на Водъ и се стреми да го отстранят. Яманди разбира и изоставя тези места, напускайки към Молдова, но в община Козия е заловен и заведен в България, където в Силистра е обесен заедно с жена си и две по-големи момчета. Третото най-малко дете е взето от турците и става турски офицер в армията.
От Яманди Джювара, имението влиза в притежание на бившия албански Полковникул и след това преминава към брата на Яманди, Георге Джювара, който е построил църквата през 1857 година, църквата, която има върху си надпис с името Георге Джювара.
След смъртта му, неговите потомци продават имението през 1887 година на принцеса Катрин Пладжина, която го е стопанисвала чрез своите наематели до 1920 година, когато имотът е отчужден и се дава на селяните в село Джювъръщи. Последният наемател е бил известният Раду Ивънеску от Корабия.
Селото е известно като Фундул Войникулуй, съществува от 1883 година като отделно село, с 86 домакинства и се администрира от губернатор, откъдето идва и наименованието му.
В крайна сметка имението Джювъръщи достига до стопанисването на манастира Хотарани покрай Каракал. Чрез закона за секуларизацията на монашеските имущества от 1863 година, имението е отчуждено и през 1864 година става собственост на селяните от село Джювъръщи. Първото училище е основано през 1890 година в частна къща, където живее по-късно Янку Джювъръщяну, един от синовете на семейство Джювара.
