Църквата е била осветена на 8 септември 1908г. и с храмово име „Свети императори Константин и Елена“, имайки го и до днес, от Негово Преосвещенство Епископа на Галац. По време на войната от 1916 г. църквата е осквернена от турската армия, тя се превръща в конюшна. Била е преосветено през 1919 г., възстановявайки се култа със същата красота. Основата на църквата е издълбана в естествен камък, а стените са изградени от непресовани тухли. Стилът на черквата е византийски и е под формата на кръст. Покривът е направен от галванизирана ламарина. Църквата има 7 кули, 2 оснвни, една централна, заобиколена от 4 по-малки и има обичайните помещения на православни места: предверие, наос и олтар. Интериорът на църквата получава достатъчно светлина през 26-те прозореца, а вместо стъкла църквата е украсена с витражни църковни прозорци и светилник с 72 светлини. Цялата църковна рисунка е изпълнена от художника Томас Винтилеску от Плоещ. Предверието на църквата има ширина 27,30 м и дължина 17,10 м. Подкрепен е от 6 масивни колони с богато и красиво украсени капители, има 35 пейки, 22 от дясната страна и 13 в лявата страна. Наосът се отделя от пронаоса с голям отвор. Той има 37 пейки, от които 2 са ахиерейски и получава светлина през шест прозорци.
Олтарът е с ширина от 4,60 м и 8,50 м дължина. Той разполага с Диаконикон отдясно и мястото за проскомидия отляво. В интериора на олтара е Светата Маса, на която се намират свещени предмети: Светото Евангелие, антиминса, кивота и Светия кръст. Целият олтар е доминиран от фигурата на Богородица. В долния радиус са Образите на главните Йерарси Светии на Православната Църква. Изящно хармонизираните цветове, богатството на детайлите, разнообразието на физиономиите на персонажите придават на тези картини висока художествена стойност.
Сегашната църква е разположена в западната част на града, върху скален варовичен масив, който се е намирал в интериора на бившата римска крепост Карсиум. От бившата крепост не останало нищо, освен парче стена дебела 2 м, която се намира в южната част на града.