Енорийската църква се намира в рамките на селското гробище. Историята разказва, че църквата е построена на мястото на стара дървена църква,чиито икони се намират и могат да се видят-бидейки дарени-на енория Танджиру, обл. Джурджу за църквата филиал Мирау.

Така , около 1877 година, енориашите, по собствена инициатива, започват акция за събиране на необходимите средства за построяване на ново православно място. Едновременно с тези дейности, започва и изграждането на църквата, като се издига стената на около 1 м.

В това време, един от енориашите, който е част от комитета за събиране на средствата, злоупотребява с властта по време на събирането, и заради тази разправия, този съветник бил убит. Заради тази злощастна случка, конструкцията остава на този етап за 2 години, докато собственикът на комуната, заедно със съпругата му, започват за своя сметка изграждането на Светото място, при условие, че всеки жител на комуната да им ожъне по един акър жито.

Така, работата е завършена на 26 октомври 1880 година, когато била и осветена и получила храмовите имена Свети Йерарх Николае, Свети Александър и Свети Мъченик Еманоил.

Майсторът, който извършил работата се казвал Нита Русе Раду и бил от Букурещ. Като архитектонски стил  забелязваме, че е сграда във формата на кораб без………… sinuri с кула на верандата. Прозорците са прави, в горната част във форма на триъгълник.

През 1995 година тези прозорци са заменени с метални. При входа вратата е метална, а тази за влизане в църквата е от буково дърво. Църковната кула е разположена на терасата, с формата на призма с квадратна основа, семпла, без орнаменти.

Оригиналните рисунки са на художника Антон Серафим, стилът е възрожденски с византийско влияние.

Църквата е отново изрисувана през 1992 година от художника Виктор Ангелиу, с техника фреска, в неовизантийски стил.