Църквата Св. Архангели Михаил и Гавраил се намира в южната част на село Арбанаси. Най-старата част от църквата е изградена през XVII век. Последните археологически проучвания доказват, че тя е построена върху основите на по-ранна църква от XIII-XIV век. Има сведения, че от средата на XVIII и през XIX век църквата е била манастирска. Отвътре цялата църква е изографисана със стенописи.
Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът е към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис посветен на св. Параскева и обширно преддверие.
Олтарът е отделен от останалата част на църквата посредством дърворезбен иконостас. В центъра му се намира каменен св. Престол. Наосът е еднопространствен, на южната и северната му страна са оформени дълбоки певници. Покрит е със свод и полусферичен сляп купол. Притворът, параклисът “Св. Параскева” и преддверието са покрити с полуцилиндрични масивни сводове, укрепени с аркови пояси.
Във вида достигнал до наши дни, храмът е изграден в последната трета на XVII в. Преди това на същото място е съществувала по-ранна култова постройка, издигането на която е станало в края на XVI – началото на XVII в. При преустройството извършено в последната трета на XVII в., апсидната конха и част от източните стени на стария храм са включени в обема на новата църква.
В горната част на западната стена на наоса е изписана сцената “Успение Богородично”, а в долния регистър са изображенията на св. Христофор с младенеца Христос и св. Константин и св. Елена. Пространството над входната врата е заето от патроните на храма архангел Михаил и архангел Гавраил, които държат в ръцете си модел на църква.
За времето на изпълнение на стенописите в притвора на църквата свидетелства ктиторски надпис разположен над входната врата. Той гласи: “Този божествен и всепочитан притвор на светия манастир на архангелите Михаил и Гавраил се изписа и украси с иждивението и средствата на почтенейшия господин хаджи Никос Култукли и съпругата му Кириаки за техен помен в лето 1760, 11 август.”
Под сцените на Богородичния Акатист са изписани цели фигури на праведни жени, жени-мъченици, преподобни – св. Текла, св. Неделя, св. Теодора Солунска, св. Лукия, св. Параскева, св. Анна и др.
Отличителна черта в художествената украса на храма е декоративното осмисляне на архитектурните форми и елементи, което хармонира с останалата зография. По този начин е постигната органичност между архитектура и стенопис – отличителният белег на православната средновековна храмова архитектура.
