Бившата обител Делен датира от 1767 година. Според спецификациите на Йон Йонашку, строежът се реализира през 1644-1648 година, от Дръгушин Деляну – голям виночерпец. Посещавайки региона Йоан Славич и арх. Г.Мандря констатират разрушаването на сградата, заради разпадането на брега на Олт и преценяват, че нещастното събитие се случва през 1725 година, когато обителта е осветена като метох, на Митрополията. През 1767 година правнукът на Дръгушин Деляну, Григоре Деляну – постелник, възстановява обителта, от която се пази църквата с оригиналната фреска, камбанарията и остаъците от обиколната стена.
Една част от терена, на който се намира селото, е принадлежала на болярина Деляну, роднина на Матей Басараб. Изглежда, че селото е основано от слугите на болярина. Историческата истина казва, че през 1644 година, боляринът Дръгушин Деляну издига обител с име Обител-Делен, която отнасят водите на Олт четири години по-късно. След единвек и нещо, правнукът на болярина, Григоре Деляну, възстановява обителта и я мести на хълма Рошка.
Първият от фамилия Делен, споменаван в историческите извори, е Деляну Дръгушин, роднина от страна на майка му с Матей Басараб и роден с началнически титли по времето на управителя. Той е споменаван и като ктитор на един много красив манастир, който издига през 1644 година на брега на Олт, върху собствеността, която притежавал в селото, което носи днес името „Делен”.
Според тома „Архитектурен репертоар в Цара Ромъняска 1600-1680” от Тереза Синигалиа, излязъл през 2004 година, под църковната камбанария е било написано: „По времето на нашия господар Аз Матю Басараба Воеводъ и Господар направих построяването на тази света и господна къща, която има храмово име Света Троица, която е издигната за слава на Господ за опрощаване на греховете за вечна милост към този добър християнин, господар Дръгущин, вел виночерпец и господарката му Дръгана и децата им: Горган, Никола, Фота, Стана, Аспре и Анка… и с усилието, колкото му беше силата го заздравиха и показаха милост с мощи и с части от всякакъв вид и казаха на калугерите да казват молитви и да им бъде храна и дрехи през всичкото време”.
Посещавайки светото място, което наименова „манастира на Дръгушин”, известният архидякон пътрешественик Пол де Алеп споменава в дневниците си, че Деляну Дръгушин „я изгражда скоро до река Олт. Църквата е горда и до нея има кладенец и голяма камбанария”. За съжаление, това място за поклонение е разрушено от водите на Олт само четири години след създаването му. Реконструирано е от наследниците на ктитора през 1767 година.