Църквата с името „Св. Николае” на енория Мирчя Вода, под формата на кръст, е построена между 1909-1911, с постоянството на комитет от 30 души, с инициатор Илие Биган.

Църквата е осветена през 1911 г. от Негово превъзходителство Архиепископа на Букурещ, Конон Аръмеску Донич. През 1962 г. е ремонтирана голямата кула, а през 1971 г. е поправен покривът на църквата.    Земетресението от 1977 г. води до увреждания, поради което през 1979, е извършен, въз основа на документацията от Св. Архиепископия, основен ремонт на покритието на църквата, варосване на външността и омасляване на цокъла на църквата.

През 2000-2010 г., старата мазилка отвън е смъкната и замазана отново, и за първи път църквата е изрисувана отвън.

Църквата под формата на кръст е построена от тухли, върху основи от каменен макадам от Добруджа и е покрита с ламарина. Има две кули на входа на предверието и голяма кула в централната част, оборудвани всяка с по един кръст от метал. С размери 28 м дължина, 6 м ширина, 12 м при абсидите, с височина 8 м и 16 м при пантократора, църквата ти създава топла атмосфера, на близост. Притворът на църквата е с правоъгълна форма, с отваряне по фасадата. Предверието е покрието със сферичен свод. Олтарът е полукръгъл отвътре и шестоъгълен отвън, покрит със сферичен свод и отделен от наоса чрез липов иконостас. Рисунките на църквата е изпълнени за първи път в масло, във византийски стил, през 1911 г., като документите не показват кой е художникът. Възстановена е през 1938 г. от известния художник на църкви и основател на Историческия музей в Кълъраш, Нита Анджелеску.

Работите по повторното изрисуване на църквата са поверени на художника Хорват Себастиан Ръдука през 2004 г., тогава студент във Факултета по изящни изкуства в Яш, в масло, в неовизантийски стил. Отвън, по цялата обиколка на църквата, веднага под стряхата, са нарисувани медальони със светци.

Енорията ими функционираща библиотеака. Енорията организира вероучителни дейности както с енориаши, така и с ученици от енорията. Енория Мирчя-Вода има енорийска къща, построенан през 1932 г., свещеник е  Михаил Тибериу, и има четири стаи, от които две са заети от Центъра за концентриране на имуществата с културно-национално значение в Окръг Кълъраш, включващ икони и стари книги.