Катедралният храм Св. Рождество Богородично се намира в Болярската махала в старата част на Велико Търново. Тя е построена върху старата църква Рождество Богородично, дело на Кольо Фичето в периода 1842 – 1844 г.

Изградена е от дялан пясъчник, като характерни особености на църквата са големият главен корниз и двойната, фичевска кобилица от камък и червени тухли. Украсена е с четири колонки и елипсовидни прозорци, които придават особена оригиналност на фасадата. Църквата е трикорабна. На 30 м западно от нея е построена камбанарията, също иззидана от дялан камък. Подът е застлан с мраморни плочи. Най-оригиналното във вътрешността на църквата са двата реда капители. Сводовете са направени от тухли и хоросан. Освен главния вход има още две странични, симетрично разположени врати, през които се излиза във външните аркади. Построена е със средства, събирани от населението по махали.

На 1 април 1913 г. Търново преживява катастрофално земетресение. Наред с много пострадали частни и обществени сгради, до основи е разрушен и катедралният храм. Остава само камбанарията, макар и силно повредена. През същата година край руините е издигнат временен параклис за нуждите на енорията и е взето решение повредената камбанария да бъде съборена. При разчистване на останките е открит основният камък и актът за полагането му с дата 8 септември 1888 г., подписан от митрополит Климент, кмета П. Славков, видни търновски първенци и свещеници.

Основният камък на новата катедрала е положен през 1924 г., а през 1934 сградата е завършена и осветена. Фасадата е възстановена по чертежите и макета, изработен от Леон Филипов преди земетресението (съхраняван днес в Регионалния исторически музей, Велико Търново).

Настоящата катедрална (съборна) църква е строена от майстора строител дядо Грозю през 1933 г. – 1934 г. За оформяне на интериора влагат своя труд много известни майстори и творци. Дърворезбата за иконостаса и владишкия трон е дело на майстора Д. Кушлев. Стенописите са направени през 1954 г. от художниците професори Н. Кожухаров, Д. Гюдженов, П. Сеферов и търновския иконописец Атанас Велев.

От стенописите представляват интерес тези с исторически сцени – покръстване на българския народ, изпращането на св. патриарх Евтимий на заточение и Търновската книжовна школа на Теодосий Търновски, както и с образите на светиите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд, Ангеларий.

Камбаните са руски, изрaботени стилно и отбелязващи чрез надписи преминаването на река Дунав от Руските освободителни войски