Римската сграда с мозайка е разположен в непсредствена близост до Музея за национална история и археология и е открит през 1959 година, по време на кметски работи, правени в Пиаца Овидиу. Изследванията, направени след откритието доказват, че паметникът е построен през IV век и разширен постепенно до средата на VI век, когато спира да функционира. В славните си времена сградата е представлявала най-голямата конструкция от този тип в цялата Римска империя и е служила за свързваща точка между пристанището и античния град, бидейки мястото, в което се развивали дейностите по търгуване и складиране на стоките. Първоначално, конструкцията се разпростирала на три от четирите тераси на скалата на пристанището. Първата тераса била разположена на сегашното ниво на Пиаца Овидиу и била връзка с един от обществените пазари на античния град. Няколко склада и внушителната зала с паваж от мозайка заемали следващата тераса на сградата. Залата с мозайка представлявала действителното място за среща на търговците и официалните лица по онова време. Последната тераса била разположена на нивото на кейовете на античното пристанище и съдържала още заоблени складове, покрити днес с варовици. Сградата е предвидена със система за оттичане на дъждовната вода, все-още функционираща. Заедно с упадъка на град Томис, през VI век, сградата повече не е поддържана и се е разрушила. Въпреки това, тъй като е направена от материали с добро качество, мозаечният под е запазен много добре. Днес, от общата площ от 2000 квадратни метра от мозаечния под е запазена само част от приблизително 850 квадратни метра.
Тераса A представлява античното ниво за живеене, а тераса C съставлява нивото на помещенията-складове (11 помещения със заоблен таван). На същото ниво, в продължението на сградата, се намира серия от помещения, които са служели за ателиета. Тераса D представлява нивото на други складове за съхранение на стоки, намиращи се пред кейовете на античното пристанище. Днес се намира под морското равнище. Връзката между терасите ставало чрез стълба с дълги и високи стъпала от варовик .
Подът на помещението е с уникална красота и е формиран от две различни части: граница, която обикаля залата и която има геометрични и растителни мотиви и самата мозайка, съставена от камъчета с различен цвят: бял, червен, черен, зелен, жълт.
Музейните подредби приютяват колекции от стоки, намерени в складовете на сградата: котви, кюлчета, тежести, амфори с боя и смоли, статуетки, колекции от лампи, мраморни фурнири, многоцветна мозайка, глави на стълбове.
В бившите складове са изложени епиграфските паметници, намерени в различни центрове в Добруджа.
