Таньо Стоянов Куртев наричан още Домусчиев, Уйгунсуза и Диарбекирски е роден на 5 април 1846г. в гр.Сливен. Израства в заможно и многочислено семейство. Като младеж става член на основания от Васил Левски през 1871 г. революционен комитет в родния му град. Именно Левски го определя за Апостол в Търговищко, Омуртажко, Котленско и Добричко. Скоро обаче Таньо е арестуван и откаран в Цариград, а след това заточен в Диарбекир. Възползвайки се от обстоятелството, че е калебент и може свободно да се движи в града, той избягва на 14.02.1875 г. Добира се до Цариград, а оттам с кораб до Сулина и Браила. През август 1875г. е извикан в Букурещ и определен за апостол в Сливенско. Стига до Варна, където получава инструкции от идващия от Цариград Иваница Данчев. После минава през Дулово, където го чакат поп Харитон и Стоил войвода. През Тутраканско се прехвърлят в Олтеница и се срещат с П. Хитов. По предложение на Н. Обретенов и Ботев, Таньо отвежда момците от Турнумъгуреле в Олтеница, където застава начело на втората българска емигрантска чета със знаменосец Велко Дачев Тишев, писар Петър Иванов Русков и водачи на четата Стефан Заралията и Йовчо Кеяпенчев. Те преминават в България едновременно с Ботевата чета на 17 май 1876г. Шест часа преди Козлодуйския десант един каяк с 28 души акостира при с.Пожарево -Тутраканско.
Дълго време историята на тези родолюбци остава неизвестна. Едва през 1996 г. краеведът-историк Борис Илиев успява да определи числения състав на четата на 28 души и отчасти биографията на 23 от участниците в нея. Той установява и точния път, който минава покрай 30 селища в Лудогорието и Поломието. Бойният път на четата продължил 11 дни и бил увенчан с три сражения и 9 жертви. Именно по него ежегодно от 30 май до 2 юни вече над 30 години се провежда поход „По стъпките на четата на Таньо войвода“.