Експозицията ,,Добруджа и морето” е неразделна част от Историческия музей в гр. Каварна. Тя е разположена в непосредствена близост до основната сграда на музея, в старата реставрирана турска баня, познат още с турското име хамам, от XVI в.
Хамамите са важна част от структурата на османския град и заемат специално място в архитектурата на късното Средновековие. Като цяло те се делят на обществени и частни. Различия има не само в архитектурата, големината и градежа им, но и в съоръженията, които те използват. В някои от тях водата се загрява в специално котелно помещение, а в други се използва топлината на минералните извори, върху които са построени.
В някогашната турска баня днес е поместен морският музей, който показва ценни експонати, представящи живота на най-древното уседнало население по тези места, златно тракийско съкровище и много редки находки, свързани с древното корабоплаване по добруджанските брегове.
Експозицията отразява морската история и цивилизация по тези краища.Тук могат да се видят каменни котви, амфори, монети, златно тракийско съкровище и много редки свидетелства за древното корабоплаване, открити по добруджанските брегове.
В такъв аспект едно уникално и изолирано явление в световната археология се явява слитъкът от Калиакра. Той се съхранява в отделна зала – „трезор”. Неговата специфика е в полиметалния му състав (досега известните слитъци са с еднороден метален състав – мед или злато). Що се отнася до неговата датировка, то тя може да бъде извършена сравнително точно при привличането на съответните аналогии. Слитъкът от Калиакра може да се свърже с Египет от епохата на Новото царство, тъй като изображения с подобни слитъци има от Тел-ел Амарна (изработени са от злато), които се отнасят към времето на фараона-еретик Аменхотеп IV, известен още като Ехнатон, а освен това подобни изображения на слитъци има и върху цилиндрични предмети с клинопис, датирани от XIV век пр. Хр. Слитъкът е във форма на разпъната волска кожа и се интерпретира като домонетна форма, използвана в търговския обмен през ХІV в. пр. Хр.
