Паметникът е завършен през 2015г., 70 години след края на Втората световна война в Европа, в чест на моряците без гроб от Румънския Флот, които са загубили живота си и техния гроб представлява морските води.

Издигането на паметника е продължило близо век и изпълнява междувоенния идеал на гилдията на моряците, подкрепяни от Румънската Военноморска Лига.

Паметникът е издигнат с подкрепата на няколко институции: Генералния щаб на Военноморските сили, Военноморската власт, Архиепископията на Томис, Свободния Синдикат на Моряците, Морска Румънска Лига, Асоциация Клуб на Адмиралите, Лигата на Морските офицери, Петролна служба, Музей на Румънската Марина, Службата по История на Армията, а и други.

Паметникът се намира на брега на морето при Казино Констанца, където няколко личности, които са влезли в историята на страната ни и които обичат морето са оставили след себе различни знаци, удостоверяващи тяхната връзка с необятната вода. През 1939 г. паметникът е трябвало да бъде поставен пред статуята на поета Михай Еминеску, „върху един масив с основа от блокове и защитни стени от камък, влязъл в морето, на крайбрежната алея на Казиното“.

Първоначално, паметникът би трябвало да бъде издигнат в зоната на Порта 2, където се намира действително закопан и хрисовул, но поради причини, свързани с организацията, но също и с хората, това не е било вече възможно.

Паметникът е осветен на 15 август 2002 г., на стогодишнината на Деня на Румънската Марина, но мисията за почитане на героите не е приключила. Идеята за осъществяването на възпоменателната работа е следвало да се възобнови едва през 1994г., в Констанца, когато по искане на повече от 300 цивилни и военни моряци се е съставила Фондацията за Осъществяване на Паметника на Румънските Моряци.

Имената на повечето от 1.000 румънски моряци, военни и цивилни, са изписани сега върху мраморните плочи около паметника, който им е бил посветен, доказателство, че тяхната саможертва е била призната и оценена.

Надписите върху паметника са резултатите от историческите изследвания на двама от нашите изследователи, Мариан Мошнягу и Йоан Дамаскин, които са извадили от всички архиви имената на героите, паднали през вековете, от Първата световна война до 1989г. Това са тези, които са загинали в морето по време на войната и не са имали гроб.

Символ на преценка на гилдията

Тези, които са работили по този проект се надяват паметникът да не е само един предмет в околната среда, приятна гледка за минувачите, туристите и жителите на Констанца, а и символ на почитане и забележителност, на които гилдията на моряците се радва и все още да се радва. „За да почетем паметта на смелите моряци, ние, съвременниците сме длъжни да следваме примера на жертва, готови във всеки един момент, когато страната ще изисква от нас да се борим срещу тези, които се противопоставят на националната ни цялост“.